Имаш един скъпоценен камък. Радваш му се, обичаш го. По едно време ти мине мисълта: Дали не е фалшив този камък? Сърцето ти трепне. После се успокоиш и казваш: Не е фалшив. Ами ако е фалшив ? — пак ти трепне сърцето. Съмнението създава страдания. Ако започнеш да се съмняваш, сам ще се спънеш.
Психолог във Варна , Изработка на персонални и фирмени уебсайтове
Психолог от град Варна - www.rionamorgan.com , Снимки от България , Wallpapers for Your Desktop
По принцип не е зле да се правят логически изводи (не точно в стил Учителя Д.), но за да се правят изводи:
1. Трябва да се научим да виждаме нещата (а не само да зяпаме).
2. Трябва да имаме набор от безпорни факти и констатации (проверени по отношение на достоверност и правдоподобност).
3. Да имаме собствена ‘машина за логически извод’ (система от правила, по които да правим изводи (индукция, дедукция, отрицание на отрицанието, отделяне на отделимото и т.н.) – не посто някакви разсъждения в стил ‘мозъчна дъвка’, като Учителя Д. напр.).
4. Каквото и да научим от другите – от телевизията, от Интернет или откъдето и да било, независимо дали някаква констатация или логически извод – всичко трябва да се проверява по отношение на достоверност (дали може да е истина, и дали не противоречи с други неща, които знаем) и правдоподобност (как и откъде е изведено и може ли да се изведе с нашата машина за логически извод).
Учителят Д. не учи хората да правят логически изводи, а ги учи на глупости. Затова и духовната нищета е толкова лудо влюбена в него – защото ги снабдява с методики как да осребряват директно комплексите за малоценност … в мания за величие.