Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута! продължава …

Не давам свойта млада старост –
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен. продължава …

Нощта не трае никога безкрай
А има – щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб – продължава …

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли. продължава …

Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик? продължава …

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив; продължава …

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи! продължава …

Над блатата на нашата делничност сива,
де Живота ни дебне злорад,
де Смъртта своя гибелен танец извива –
всекидневно там трепват, блестят и загиват продължава …

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта. продължава …

Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор. продължава …