Всеки търси своето аз, своя ритъм, своето съзвучие!
Обикаляме по много пътища, преди да попаднем на пътя към самите нас. Няма по-дълго разстояние от пътя към откриване на себе си.
Трябва да се откажем от честолюбието, продължава …

Умът и любовта са от различно тесто.
Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности,
докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. продължава …

Пътеките те водят, накъдето им скимне.
Всеки човек си има своя. Коя е твоята пътека? Още я търсиш.
Всички пътеки те викат, всички те мамят нанякъде,
всички ти обещават нещо. продължава …

Не съм дошъл на този свят, за да бъда побеждаван.
Загубата не ми е присъща.
Не съм овца, която чака да бъде побутвана от овчаря. продължава …

Никога ли не се случва да се напълни
човешкото сърце догоре с радост и да не гори,  да не боли –
редом с радостта,която идва, и тъгата ,
неутоленият копнеж по нещо продължава …

От звездата до червея,целия живот е движение,
което отвежда единствено до покоя на смъртта.
Кометата се носи, руши всичко по пътя си и изчезва. продължава …

Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука,  животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, продължава …

За мен единствените хора това са лудите…
лудите в живота, в разговора по пътя си към спасението.
Тези, които никога не се прозяват и не говорят банални неща, продължава …

…бедността не е порок,но нищетата,нищетата е порок. В бедността вие може да запазите вроденото си благородство,но в нищетата-никога и никой. За нищета ви гонят не с пръчка,а с метла ви измитат от човешкото общество,за да е по-оскърбително. продължава …

Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени,  дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, продължава …