Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан. продължава …
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан. продължава …
Посред тъмните ребуси.
на сегашния свят
не си тръгвай от себе си.
И не хуквай назад.
продължава …
През първобитно време, в диво, безкласово племе, някакъв зъл канибал свойта съпруга изял. Той наказал я защото друг погледнал й окото.
Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък.
Нашата къща, сама, изоставена
като изваден от релси вагон.
Два катинара и поща забравена –
жълти квитанции за телефон.
продължава …
Какво прави брака щастлив
Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
„Мъжът когато оглушее, продължава …
Ах, Боже, Боже,
без мъж се не може.
Стига мъжът да може,
жената всякак може –
и здрава може, и болна може. продължава …
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
продължава …
Дядо Коледа
Сняг на облаци се дига,
дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна продължава …
Довиждане. Това е впрочем краят –
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная –
един човек пак среща друг човек. продължава …