Нашата къща, сама, изоставена
като изваден от релси вагон.
Два катинара и поща забравена –
жълти квитанции за телефон.

Всичко е същото: книгите, вещите,
снимките, шкафът, потънал във прах.
Още стоят на камината свещите
и върху масата старият шах.

И в тишината… пълна мистерия!
Бавна мелодия… Щраусов валс…
Пъшка, макар с изтощена батерия,
оня часовник на кръглия час.

Живи сме! Нищо не е загинало.
Даже в хладилника бучките лед.
Спи, замразено, старото минало.
Старото бъдеще чака отпред.

Недялко Йорданов