ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ

Два прозорца отвисоко
вечер гледат осветлени –
две големи очи взрени
във мълчаньето дълбоко.

Нявга само тя живейше,
тя, сърце ми що отнесе,
и на белите завеси
вечер сянката й тъмнейше.

Колко страстно поглед впивах
в тия два прозорца будни!
С колко се мечти упивах
трепетни, парливи, чудни!

Тя напусна. Но вълненье
пак душата ми размътя,
вечер видя ли от пътя
тез прозорци осветлени.

Иван Вазов