Вероятно много хора няма да са доволни,
че все повече се превръщам в този, който съм.
Не е изключено да се разгневят, като си дадат сметка за свободата,
която си предоставям, за да бъда себе си.
Мнозина сигурно ще се опитат да се отдалечат от мен с опасението,
че съм странен, може би дори опасен.
Но ако не си дадем това разрешение още в самото начало,
няма да има пробуждане, нито път, нито истинско щастие.
Ще продължим да бъдем като толкова други хора,
които се страхуват да се почувстват различни
и остават послушни и доживотни членове на клуба на отказалите се
от правото да бъдат себе си.
Никого не обвинявам; не е задължително човек да е личност.
Нито пък да съзрява.
Според мен „зряла личност” е тази, която е истинска.
Мъж или жена, които са незрели и зависими,
все още не са завършили процеса на израстването си в личности.
Просто се вгледай в себе си.
Разбери кой си и не го забравяй.
Няма възможност да бъдеш друг човек.
Можеш да се радваш на това и да цъфтиш,
оросяван от собствената си обич,
или можеш да повехнеш самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.

Хорхе Букай – Писма до Клаудия