Жената до мен говореше с хриплив глас.
Тя търсеше спътник за една нощ,
късче чужд живот, за да пламне и да забрави-
себе си и твърде болезнената яснота,
че никога нищо не остава,
никое Аз,
никое Ти,
а още по-малко едно Ние…

Ерих Мария Ремарк  –  Трима другари