Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим…

Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем…
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Стефан Цанев – Носете си новите дрехи