Някой някога ми беше казал , че втората любов е страх.

Идва тогава когато си е отишла сладостната заблуда, че чувстватa ще траят вечно и знаеш, че рано или късно ще настъпи край. Но най-много се боиш от това един ден да се събудиш и да не си спомняш!Въпреки,че вече знаеш какво ще се случи ти избираш да отложиш тази мисъл във времето, да я заключиш в най-долното чекмедже на съзнанието си и по възможност да загубиш ключа и продължаваш най-безгрижно да градиш въздушни кули .

Някой някога ми беше казал ,че за истинската любов и най-малкото разстояние е твърде голямо, но и най-голямото може да бъде преодоляно.
Дали е така ?

„За да бъдеш щастлив в любовта не трябва да бъдеш сляп, но трябва от време на време да си затваряш очите.“

М. Ашар

източник: sibir.bg