Две костенурки се разхождали в пустинята и видели едно шише – Да го вземем и като стигнем оазис, да си го напълним. – Кой знае кога ще стигнем до оазис, остави го. Минали 10 години, стигнали един оазис и едната казала – Аз се връщам за шишето, а ти остани да ме чакаш тук. Но се разбрали тази, която е при оазиса да не пие вода, докато не се върне другата. На 20-тата година костенурката, която била при оазиса, не издържала и се навела да пие, а другата излязла зад един камък и казала:
– Ако ще се лъжем по-добре, да не тръгвам!!!