Нощта не трае никога безкрай
А има – щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб –
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

Пол Елюар