Зайчето и вълкът се запили в горската кръчма, и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
– Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
– Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
– Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
– Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
– Колько-о?
– Цетили.
– Засто само цетили?
– Ами застото нямам повеце.