– Ще умра – печално промълви той. – Не се оплаквам,
че споделям участта на цветята, буболечките и звездите.
В този всемир, където всичко отминава като сън,
би било непристойно да те има вечно.
Не жаля, че нещата, създанията и сърцата са смъртни,
защото от тази беда се ражда част от красотата им.
Но ми е тъжно заради тяхната неповторимост

„Източни новели“ –  Маргьорит Юрсенар