На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.