Имало някога…едно чудно езеро. До тази прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза),се изкъпала на бърза ръка и още по-бързо излязла от водата…Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността и затова гола и … повече припряна облякла първата рокля, която намерила.. Не забелязала, че роклята е на Тъгата. Облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна, склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането и без да бърза – или по-точно без да съзнава, че времето минава, излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехата и я няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената и голота. Така, че облякла роклята на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.