Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова –

млад съм аз, но младост не помня, продължава …

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже – продължава …

Зима дойде, сняг захвана,

няма птиче да запей,

вред студено вече стана, продължава …

Светлий спомен за теб е кат книга любима –

денонощно пред мен е разтворена тя…

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя, продължава …

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана, продължава …

Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко. продължава …

Обади се, любов! – Създадох те от обич и мъгла…

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим. продължава …

Обади се, любов! – Любов

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо продължава …

Душата изтръпва пред пустотата

Всички ние искаме да ни обичат,
ако не – да ни се възхищават, продължава …

Харесвам тялото ти,когато
полудяваш.
Така,че остави музиката
да открие интимността ни.
Сега усещаш целувката
ми, продължава …