Защо деня си губиш в колебание
и утре пак ще тънеш в нежелание;
че всички страхове безкрайно бавят
и празни дни след себе си оставят. продължава …

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари, продължава …

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова –

млад съм аз, но младост не помня, продължава …

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже – продължава …

Зима дойде, сняг захвана,

няма птиче да запей,

вред студено вече стана, продължава …

Светлий спомен за теб е кат книга любима –

денонощно пред мен е разтворена тя…

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя, продължава …

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана, продължава …

Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко. продължава …

Обади се, любов! – Създадох те от обич и мъгла…

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим. продължава …

Обади се, любов! – Любов

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо продължава …