…бедността не е порок,но нищетата,нищетата е порок. В бедността вие може да запазите вроденото си благородство,но в нищетата-никога и никой. За нищета ви гонят не с пръчка,а с метла ви измитат от човешкото общество,за да е по-оскърбително. продължава …
Когато големите съкровища са пред нас…
Когато големите съкровища са пред нас, ние никога не ги забелязваме . А знаеш ли защо ? Защото хората не вярват в съкровища.
Паулу Коелю – Алхимикът
Колийн Маккълоу – Птиците Умират Сами
Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, продължава …
Не тъгувай
Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли. продължава …
Всеки организъм започва да умира с момента на раждането
Всеки организъм започва да умира с момента на раждането и носи сам в себе си причината за неговото предстоящо разрушение.
Жан Жак Русо
Йохан Волфганг фон Гьоте – Преблажена е нощта
Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик? продължава …
Ние минаваме често пъти покрай щастието
Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали – без да го познаем.
Александър Дюма-баща
Радостите се забравят
Радостите се забравят, а печала никога.
Михаил Юриевич Лермонтов
Плачеш ли ?
Плачеш ли, рискуваш да излезеш сантиментален.
Протегнеш ли ръка към другиго, рискуваш да се ангажираш.
Изложиш ли идеите и мечтите си пред множеството, рискуваш да ги изгубиш.
Обичаш ли, рискуваш да не споделят обичта ти. продължава …
Живота е много стръмен
Живота е много стръмен; в едно мигане падаме от небесата към самият ад.
Паулу Коелю