Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука,  животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, продължава …