Прегръдка

Сърце в сърце. И дъх във дъх.
Тъй близко бе до мен, че аз не можех да
те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо
тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да
отида.

Аз чувах сърцебиенето лудо на
звездите.
Пресрещах вятър запъхтян,
наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните, разтворили обятия в
нощта.

Далечината вдишвах на огромна
глътка.
Притисках вятър, облаци, звезди до
мойта гръд.
И в този тесен обръч на една
прегръдка
обхванах цялата безкрайност на
светът.

Блага  Димитрова