Ако идваш наесен –
лятото ще отстраня –
с усмивка и с досада –
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш –
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам –
с пръсти ще ги броя –
докато паднат пръстите –
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд –
бих захвърлила живота си –
като люспа на път.

Но без да разбирам времето,
то ме боде – със бяс –
една оса прокълната- сама се жиля аз.

Емили Дикинсън