Тихо!
Ето, чувате ги, нали?

Да, това са те! Феите, които често застават на прага на сърцето ни…
Днес си шепнат нещо, особено оживено. Като че ли, трябва да вземат някакво важно решение.
Ами да, разбира се! Бях забравила! Сега тихичко ще обясня и на вас.
Феята на щастието има рожден ден и трябва да направи някой от нас много щастлив! Някой трябва да получи Галошите на щастието…И щом ги обуе може да се пренесе на място, където иска да бъде и във време, в което иска да живее! Всъщност, те могат да изпълнят всяко едно желание!

Нали си спомняте Съветника, който попадна в Средните векове, с помощта на Галошите на щастието, както и студента по медицина, който мечтаеше да надникне в сърцата на хората и успя да стори това?
Полицейският служител, който прописа стихове, а след това се превърна в птица?
Богословът, който мечтаеше да пътува по света?
Май трябва да внимаваме, какво си пожелаваме!
Какво бихте поискали от Галошите на щастието?

Щастието. това Щастие, дето все се стремим към него, очакваме го, търсим го….
А може би всичко е щастие…

Чувствате ли? То изпълва въздуха, който дишаме и природата, във всичките й творения, то  е мокро и тръпнещо…живо, с дъх на пролет…
В очите му греят звезди и в прозореца на душата ни надничат.
Щастието свети и в тъмното.
Щастлив е , който Очаква.
И сребърна пеперуда невидимо в него трепти…
Когато съм щастлива, пеперуди трептят и ме целуват по челото, мислят ме за цвят…
Щастието за всеки е нещо различно…

Какво е за вас то?
Какво ще си пожелаете, обути в Галошите на щастието?

Ето ги!… За вас са!
А феята на щастието тръпне в Очакване да направи някого щастлив…
Целувам безкрая…и го насищам със светлина и радост…
Прегърнете щастието.
И смело обуйте Галошите на щастието!
Накъде се отправихте?

Ханс Кристиян Андерсен