Не давам свойта млада старост –
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен.

Какво избирам – кратка вечност?
Не знам…Или безкраен миг?
Навлизам в близката далечност –
единосъщ и многолик.

Бях награден и бях наказан.
Живях умрял. Умирах жив.
Ревнив – в любовната омраза.
В омразната любов – щастлив.

Неотстъпчив и доброволен…
Летяха зимните лета.
И есента бе пълна с пролет,
и пълна с есен пролетта

Отивам си – безгрешен грешник.
Неизтощим и уморен.
И слънцето – тоз черен свещник
едва белее Там… Над мен.

Недялко Йорданов