Арабска легенда разказва за двама приятели, които вървели през пустинята.
По някое време избухнал спор и единия приятел зашлевил шамар на другия приятел.
Удареният без да каже нито дума, седнал и написал на пясъка – Днес моят най-добър приятел ме удари!
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят.
Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но преди да стане късно другаря му го спасил. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък – Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
– Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отговорил:
– Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО,
от където никой вятър не може да го изтрие…