Учени от университета в Йейл изчислиха, че след 250 милиона години ще има един единствен суперконтинент на Земята, пише сп. “Нейчър”. Тогава ще има само една суша, заобиколена от воден свят. Кевин Костнър няма да смогне да стигне до брега.Тъй като Атлантическият океан ще изчезне.
В исторически план на планетата ни винаги е имало движение – един суперконтинент се разчленява, после сушата пак се събира в едно. И после отново…
До момента, т. е. през последните два милиарда години, е имало три свръхконтинента:
– Нуна – преди 1,8-1,5 млрд. години.
– “Сменя ” я Родиния- преди 1,1-0,75 млрд. години.
– “Най-пресен” е Пангея(всички земи – от гръцки език – б. р.)- изтърсакът е живял “едва” 100 милиона години.
Пангея.
Последният суперконтинент се е разпаднал на Лавразия и Гондвана. Те от своя страна са родили всички съществуващи днес континенти. Събитията се разиграват преди 200 млн. години.
Геолозите твърдят, че в недалечно бъдеще (техните понятия са несъпоставими с човешките), т. е. след около 250 млн. години, отново ще има един суперконтинент.
Теория.
През 1915 г. германският учен Алфред Вегенер публикува труда си “Произход на континентите и океаните” (Die Entstehung der Kontinente und Ozeane). В нея излага теорията си за дрейфа на континентите. Казано на прост език – тяхното движение. Идеята за мобилността на земната твърд не е нова, но именно на Вегенер за първи път се удава да я формулира като научна хипотеза, подкрепена от емпирични доказателства. Ученият тръгва от предположението, че в далечното минало е имало гигантски суперконтинент, който той кръщава Праконтинент (Urkontinent), който впоследствие се разцепва. Тринадесет години след труда на Вегенер бял свят виждат заключенията от симпозиум на американски геолози, които кръщават с ново название суперконтинента – Пангея. Което остава в научните среди и измества даденото от Вегенер име. Но теорията за движението на континентите има много противници – просто Вегенер изпреварва своето време. Едва през 30-те и 40-те години на миналия век се появяват научни доказателства за движението на земната твърд. Геолозите го обясняват с т. нар. конвекционни процеси (пренасяне на топлина и движение на маса), протичащи в земната мантия. Чак през 60-те години на миналия век са получени твърди научни доказателства на теорията за движението на тектоничните плочи и дрейфа на континентите. Тогава “бълнуванията” на Вегенер стават научна теория.
Цикъл.
Десетилетия са необходими на учените да се съгласят, че процесите по формиране и разпадане на суперконтинентите са циклични. И че това се е случвало на планетата ни не един път. Най-елементарното доказателство е наличието на аналогични или твърде сходни геоложки отлагания от древни животински и растителни видове в региони, които сега са разделени от хиляди километри вода.
В момента всички тези варианти са компютърно моделирани. Което позволява с достатъчна степен на вероятност да се възстанови геологическата история на пътя на земното развитие поне за последните 500 млн. години (Земята се е родила преди около 4,6 млрд. години, твърдят учените – б. р.). Т. е. засега науката е като готвач, който бели кромид лук, и е стигнала едва до махането на люспата. Като говорим за непознато и хипотези, всички твърдения за движението на континентите са просто теория.
Титани.
Геолозите едва ли приличат физически на титаните от гръцката митология, обаче днес местят континенти – макар и теоретично. Като имат представа какво е ставало на Земята преди милиони години, те прогнозират какво ще стане с планетата ни след 250 млн. години. Дали това интересува днешните смъртни, е спорно. Но учените работят.
Схемата представлява база данни как са се държали континентите в миналото и по нея се прогнозира какво ще сторят в бъдеще. Доколкото данните и подходите са различни, в момента има три варианта какво ще се случи. Но авторите на всеки от тях твърдят, че в крайна сметка пак ще има суперконтинент. Бъдещите образувания носят екзотични имена като Неапангея, Амазия и Пангея Проксима – в зависимост от това кои учени на какво залагат.
Пангея Проксима би трябвало да се появи поради преместването на Северна Америка на изток. Тя ще “засмуче” Южна Америка. Атлантическият океан ще се превърне в нещо като Мъртво море, а суперконтинентът ще се просне от Северния до Южния полюс.
Амазия ще бъде рожба на “геоложкия брак” между Северна Америка и Азия. При този вариант цялата суша ще се концентрира в района на Северния полюс. Стигаме до Неапангея. Това формирование предвижда вариант “четири в едно”: Африка, Евразия и Северна Америка се обединяват (към тях се опитват да се прилепят Антарктида и Австралия). Тихият океан изчезва, т. е. става просто един – Световен. Прогнозата на учените от Университета в Йейл клони към вариант “Амазия”. Те са разработили математически модел за активността на мантията на земята, като са заложили в него параметри за неправилната форма на планетата ни. Ролята на репери в този модел играят точките на минимален момент на инерция на континентите (те са определени като център на континента, т. е. котва). Така учените установили, че ъглите между центровете на суперконтинентите със сърцето на Земята – при Нуна и Родиния, са 88 градуса. При Родиния и Пангея – 87 градуса. Поради което специалистите позиционират бъдещия суперконтинент в средата на един световен океан.
Списание “Тера Нова” пък твърди, че Южна Америка и Антарктида няма да могат да се присъединят към новия суперконтинент заради “горещите точки” в мантията – едната е на 2800 километра под Африка, другата – в южната част на Тихия океан. Поради сеизмичната активност в тези региони дъното ще се надига с 1-2 км. И ще спъва “плаването” на континентите. Но какво ще стане – предстои наследниците ни да видят. След милиони години.