За пръв път идеята за подобно устройство хрумнала на Дъглас Енгелбарт (Douglas Engelbart) от института „Станфорд“- Калифорния през 1964г. и го патентовал през 1970. Идеята била да се разпредели работата с компютъра между двете ръце. На външен вид това устройство приличало на мишка, най- вече заради кабела, напомнящ опашка на мишка, който го свързвал с компютъра. От там дошло и името на устройството- компютърна мишка. Първата мишка била доста обемиста и се задвижвала от две взаимно перпендикулярно разположени колелета, съответно за двете равнинни координати. През 1972 двете колелета били заменени от топче, което при въртенето си задвижвало две ролки- за хоризонтално и вертикално движение.Сигнала от движението на ролките се изпраща по кабела до компютъра , който го превръщал в движение на курсора. С времето големината и формата на мишката се оптимизирали. Голяма заслуга за това имат учените Андре Гиняр и Жан-Даниел Нику от Техническия институт в Лозана. Компютърната мишка за пръв път се появява с компютъра Apple Lisa през 1983 година и има само един бутон. Може би затова до ден днешен компютрите на Apple имат еднобутонни мишки.През 90-те години в мишката се появява и скролер. В процеса на усъвършенстване на мишката се появява оптичната мишка, която вместо движещи се части има излъчващ светодиод и фотодиоди улавящи отражението на светлината. През 2004 г се появява и лазерната мишка, при която светлинния лъч е заменен с лазерен. Безжичните мишки използват радиовълни, в различни диапазони, за да изпратят информацията към приемащо устройство.