Истинската любов за много хора е мит, илюзия, химера, фантазия. Да истинската любов наистина е фантазия, един блян, една реализирана мечта между двама души. В днешния свят обаче няма любов, няма много влюбени. Има страшно много двойки, уж влюбени, но тяхното не е любов. Твърде много хора възприемат любовта като обвързване, като нужда като необходимост, даже и като мода., те просто страдат от отчаяна нужда от жизнена енергия, от Живот от Битие и се опитват да си я набавят по всеки възможен начин…
За тях партньора в една връзка е идеалният донор, той е длъжен да ги “обича” да ги затрупва с цялото си внимание, грижи и време, постоянно да е на тяхно разположение и да не им дава абсолютно никакъв повод за ревност. Това си е тирания, а когато се упражнява и от двете страни нещата стават направо невъзможни. Сцени, патологична ревност, изблици на агресия, скандали и какво ли още не са неразделна част от живота на тези “влюбени”, нещо повече за тях това е ежедневие. Те се обсебват един друг, задушават се, оковават се и рано или късно се разделят, за тях връзката е клетка за двама, но Любовта никога не може да бъде клетка или затвор…
Когато човек обича истински той става част от Вселената, самата Вселена, в пълния смисъл на думата. Сърцето му започва да бие с нейния пулс, мислите му (ако има такива по изключение) започват да текат в нейния ритъм. За пръв път той осъзнава реално света, в който живее, съзира хармонията и красотата, съзира цъфналата роза, чува птичата песен, любува се на изгрева и залеза. За него времето е спряло и всеки миг е вечност, една блажена вечност. Влюбеният човек е невероятно чист и красив, той грее, той сияе. Буквално свети и осветява всичко около себе си, той е лек и свободен, освободен. Стъпките му са леки, походката му е грациозна. Той се любува на целия свят и целия свят се любува на него. Любовта струи през него и се разпръсква навсякъде където ходи, върху всичко, до което се докосне. Влюбеният изпитва нужда да обича, не да бъде обичан, той не обсебва партньора си, не го оковава, а просто го обича. Не изпитва нужда да го променя, защото е безсмислено, обича го такъв какъвто е. Няма обвързване или ограничаване, а освобождаване, разчупване на ограниченията, на границите. Влюбените имат крила и летят, за тях гравитацията не важи, те се носят в небесата с птиците и танцуват с облаците, облаците танцуват с тях. Те пеят слушайки красивата песен на Вселената и самата Tя им приглася.
Истинската любов не е мит, тя не е нито първата, нито петата, нито десетата, нито последната. Тя винаги е една, винаги е нова и винаги неповторима, във всеки един миг… Човек може да се докосне до нея и да я изпита няколко пъти през живота си, дори с повече от един партньор. В различно време от живота си може да обичате различни хора, при това да ги обичате истински. Човек обаче трябва да е щастлив ако се докосне до Любовта дори веднъж в живота си, дори само за един миг. Защото, когато човек обича мигът се превръща във вечност, дори само този един единствен миг е достатъчен, за да осмисли цял един човешки живот…
Истинската любов не е мит, не е приказка за един измислен принц или принцеса, да принца и принцесата са измислица, но Любовта е реалност. Човек просто обича и толкова, няма условия, няма бариери, няма ограничения. Дори няма причина или следствие. Любовта просто я има, тя неуловима, непредсказуема, непринудена, спонтанна, безкрайно красива и освобождаваща. Любовта ти се случва, ти не можеш да я предизвикаш, просто се радваш, когато се появи и пееш песента на Вселената и всяко живо същество ти приглася….

Откъс от книгата „Философия на живота“ от Некрос