Най-голямата перла до сега е дълга 21 см и почти 14 см в диаметър. Намерена е през 1931 г. в гигантска мида-тридакни, но няма бижутерска стойност заради скапаната форма и липсата на блясък.
С годините перлите „умират“ , постепенно стават сиви и губят блясък. Първите признаци на стареене се появяват след 50-70 г. Животът им се удължава, ако постоянно са в контакт с човешка кожа.
Най-бързо „умират“ белоснежните бисери от Персийския залив, а най-дълго „живеят“ бисерите от речни миди. В Япония е измислен начин за съживяване даже на отдавна умрели перли чрез накисване в слаб разтвор от различни киселини.
Край Цейлон бисери се ловят от над 2000 г., но чак през 1961 г. биолозите от Коломбо открили, че бисерните миди от района стават за ядене.
В зависимост от състава на водата и планктона наоколо бисерите може да имат най-различни цветове.
Черните перли не са най-скъпите – сладководните лазурни бисери са десетки пъти по-скъпи, защото са изключително редки и живеят по 150-200 г. През 20 в. са намерени само 6 лазурни перли.
В България сладководни бисери са намирани по долните течения на реките Лом, Огоста, Искър и в горното течение на Камчия и Марица. Никой от тях не е имал особена стойност.
През 1907 г. в Япония е създадена първата бисерна ферма. Там има над 5000 ферми, които дават 120 т бисери годишно за около 90$ млн. ,а доходът от консерви с мидени деликатеси от тези ферми е много повече.
Ловците на бисери са едни от най-жестоко експлоатираните. Тежката им и опасна работа е сред най-мизерно платените. В Бахрейн търговецът прибира половината печалба от намерените перли. Останалото се разпределя: 5 части за капитана на гемията, 2 части за гмуркача и 1 за помощника му.