Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик? продължава …

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив; продължава …

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи! продължава …

Над блатата на нашата делничност сива,
де Живота ни дебне злорад,
де Смъртта своя гибелен танец извива –
всекидневно там трепват, блестят и загиват продължава …

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта. продължава …

Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор. продължава …

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана продължава …

Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета продължава …

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал … познайте какво ?
– Надежда ! Надежда за всички . продължава …

ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ

Два прозорца отвисоко
вечер гледат осветлени –
две големи очи взрени продължава …