Началото и краят на любовта се познават по затруднението, в което изпадат влюбените, когато са насаме.

Жан дьо Лабрюйер

Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне:
‘- Какво става с тебе? Не мога да те позная!’
Ние сме онова, което кара другите да кажат: продължава …

Умът и любовта са от различно тесто.
Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности,
докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. продължава …

Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени,  дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, продължава …

Животът и любовта са си живот и любов, едно букетче теменужки си е букетче теменужки и да се вмъква ненужно идеята за някаква цел, означава да се разруши всичко. Живей и остави другите да живеят, обичай и остави другите да обичат, продължава …

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх.
Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.
Страданието не е наказание. продължава …

продължава …

Имало едно време един велик хан. Имал най-голямото ханство, най-красивата жена, най-силните воини. След една голяма победа, поканил хана всичките си приятели да празнуват с него. Изведнъж ханът станал тъжен. Близките му започнали да го питат какво му става. продължава …

Има хора, които идват веднъж в живота ти. Те идват за да си отидат… И да не се върнат никога повече… Те не носят надежда, с тях няма мечти. Още когато се появят, ти вече знаеш, че ще си отидат. Всичко е въпрос на време. И въпреки всичко, те са тук, сега… продължава …

В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.

Фьодор Михайлович Достоевски