Човек изобщо не се променя. Въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си, сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко.

Когато знаеш нещо със сигурност ,
то не може да те нарани.
Нараняват само очакванията
и последиците

Ерих Мария Ремарк – Триумфалната арка

Всеки търси своето аз, своя ритъм, своето съзвучие!
Обикаляме по много пътища, преди да попаднем на пътя към самите нас. Няма по-дълго разстояние от пътя към откриване на себе си.
Трябва да се откажем от честолюбието, продължава …

Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука,  животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, продължава …

Гледах го да върви по улицата надолу с куфара в ръка,
окаяна фигура, образът на вечния рогоносец и на великия вечен любещ.
Но от цялата галерия глупави пободители продължава …

Разумът е даден на човека за да разбере,
че не може да се живее само с разум

Ерих Мария Ремарк

Жената до мен говореше с хриплив глас.
Тя търсеше спътник за една нощ,
късче чужд живот, за да пламне и да забрави-
себе си и твърде болезнената яснота, продължава …

Когато сме загубени, тогава започва животът. Нашият собствен. Смелостта, голямото състрадание, човечността , любовта и трагичната небесна тъга на красотата. продължава …

Ние побеждаваме дните,
а губим годините.
Часът трае цял живот,
а мигът е най-близо продължава …