Посред тъмните ребуси.
на сегашния свят
не си тръгвай от себе си.
И не хуквай назад.
продължава …

Нашата къща, сама, изоставена
като изваден от релси вагон.
Два катинара и поща забравена –
жълти квитанции за телефон.
продължава …

Довиждане. Това е впрочем краят –
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная –
един човек пак среща друг човек. продължава …

Не давам свойта млада старост –
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен. продължава …

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари, продължава …